Премиера на „Италианката в Алжир“ в Миланската Скала
2021 е особена година за италианската музикална сцена – на 27 май Италия и феновете на балетa от целия свят споделиха последно “Сбогом ” на една от най-голямите балерини на ХХ век – Карла Фрачи, а залите на театрите останаха празни и недостъпни за публиката, заради мерките срещу kоронавируса. Това беше причината за още по-тържественото вдигане на завесата на 10 септември, когато на сцената на Миланската Скала се изкачи операта “Италианката в Алжир ” на Росини – първо заглавие от обещаващия есенен плакат на театъра.
Само преди няколко месеца – на 25 май, беше програмирана премиера само с лъчение в електронната мрежа. Дни по-късно Скалата отвори порти, въпреки отчасти, за младите фенове на оперното изкуство, само че спектаклите впоследствие бяха анулирани заради случай на коронавирус измежду изпълнителите. За наслада на гостите в залата, този път премиерата се състоя, въпреки и в полупразна зала, заради наложителната отдалеченост сред гостите.
Имах удоволствието да присъствам на един великолепен спектакъл, ловко управителен от диригентската палка на маестро Оттавио Дантоне, 22 години след неговия дебют на Миланска сцена. Поредна висока оценка заслужиха режисурата, сценографията и костюмите на Гриша Асагароф, по историческия театър на Жан Пиер Понел, с който се открива сезон 1973/1974 г. и остава в историята на Ла Скала като единствена премиера на опера-буфо на 7 декември.
Часове преди началото на премиерата Мирко Палаци бе заместен от Карло Лепоре в ролята на Мустафа, заради здравословен проблем. Завършил право в Рим и възпитаник на Консерваторията “Санта Чечилия ”, италианският бас ни очарова със своя деятелен Мустафа и с прецизността в осъществяването. В ролята на Изабела бе Гел Аркез. Дипломирала в Консерваторията в Париж, известна в функциите на Церлина, Кармен, Шарлот, младият мецосопран от Франция не блесна с изпълнението си, а на фона на мощния музикален състав представянето на Аркез бе по-плахо и в обособени моменти нестабилно. Максим Миронов бе един превъзходен и извънредно грациозен Линдоро. Неслучайно именно за тази роля тенорът е притежател на влиятелната съветска награда “Златна маска ”. С дебют в Ла Скала през 1996 година, високо ценен за осъществяванията в опери на Росини, Роберто де Кандиа съвършено изпълни ролята на Тадео. Не сме забравили бурните овации, които Джулио Мастрототаро получи през февруари 2020 г. в Ла Скала за ролята на Джеронио в “Турчинът в Италия ”. И този път италианският баритон се отличи със мощно присъединяване в ролята на Али. Висока оценка на публика и медии за сопрана от Албания Енкеледа Камани. Възпитаничка на Академията на Ла Скала, Камани въодушеви присъстващите със своята великолепна Елвира.
След участия в ансамбъла за солисти на Виенската държавна опера за сезоните 2018/2019 година и 2019/2020 г. и перфектно изпълнена роля на Розина в “Севилският бръснар ” в Болшой спектакъл, с голямо неспокойствие чаках на сцената да се изкачи българското оперно дарование Светлина Стоянова. Мецосопранът се отличи със силно театрално наличие в ролята на Зулма. Великолепната й дикция и изразителност покориха публиката в залата, а аз изпитах същинска национална горделивост за следващия български талант, който превзема италианската и международна музикална сцена!
Спектакълът приключи със заслужените овации на въпреки и малкото присъстващи в залата за премиерата на първото заглавие от триптиха, който Миланският спектакъл посвещава на Росини. Оставаме в очакване на министър председателите на “Севилският бръснар ” на 30 септември с диригент Рикардо Шайи в нова продукция и “Турчинът в Италия ” на 13 октомври, както и с надежда любителите на оперната музика и балета да се завърват в Ла Скала.
Само преди няколко месеца – на 25 май, беше програмирана премиера само с лъчение в електронната мрежа. Дни по-късно Скалата отвори порти, въпреки отчасти, за младите фенове на оперното изкуство, само че спектаклите впоследствие бяха анулирани заради случай на коронавирус измежду изпълнителите. За наслада на гостите в залата, този път премиерата се състоя, въпреки и в полупразна зала, заради наложителната отдалеченост сред гостите.
Имах удоволствието да присъствам на един великолепен спектакъл, ловко управителен от диригентската палка на маестро Оттавио Дантоне, 22 години след неговия дебют на Миланска сцена. Поредна висока оценка заслужиха режисурата, сценографията и костюмите на Гриша Асагароф, по историческия театър на Жан Пиер Понел, с който се открива сезон 1973/1974 г. и остава в историята на Ла Скала като единствена премиера на опера-буфо на 7 декември.
Часове преди началото на премиерата Мирко Палаци бе заместен от Карло Лепоре в ролята на Мустафа, заради здравословен проблем. Завършил право в Рим и възпитаник на Консерваторията “Санта Чечилия ”, италианският бас ни очарова със своя деятелен Мустафа и с прецизността в осъществяването. В ролята на Изабела бе Гел Аркез. Дипломирала в Консерваторията в Париж, известна в функциите на Церлина, Кармен, Шарлот, младият мецосопран от Франция не блесна с изпълнението си, а на фона на мощния музикален състав представянето на Аркез бе по-плахо и в обособени моменти нестабилно. Максим Миронов бе един превъзходен и извънредно грациозен Линдоро. Неслучайно именно за тази роля тенорът е притежател на влиятелната съветска награда “Златна маска ”. С дебют в Ла Скала през 1996 година, високо ценен за осъществяванията в опери на Росини, Роберто де Кандиа съвършено изпълни ролята на Тадео. Не сме забравили бурните овации, които Джулио Мастрототаро получи през февруари 2020 г. в Ла Скала за ролята на Джеронио в “Турчинът в Италия ”. И този път италианският баритон се отличи със мощно присъединяване в ролята на Али. Висока оценка на публика и медии за сопрана от Албания Енкеледа Камани. Възпитаничка на Академията на Ла Скала, Камани въодушеви присъстващите със своята великолепна Елвира.
След участия в ансамбъла за солисти на Виенската държавна опера за сезоните 2018/2019 година и 2019/2020 г. и перфектно изпълнена роля на Розина в “Севилският бръснар ” в Болшой спектакъл, с голямо неспокойствие чаках на сцената да се изкачи българското оперно дарование Светлина Стоянова. Мецосопранът се отличи със силно театрално наличие в ролята на Зулма. Великолепната й дикция и изразителност покориха публиката в залата, а аз изпитах същинска национална горделивост за следващия български талант, който превзема италианската и международна музикална сцена!
Спектакълът приключи със заслужените овации на въпреки и малкото присъстващи в залата за премиерата на първото заглавие от триптиха, който Миланският спектакъл посвещава на Росини. Оставаме в очакване на министър председателите на “Севилският бръснар ” на 30 септември с диригент Рикардо Шайи в нова продукция и “Турчинът в Италия ” на 13 октомври, както и с надежда любителите на оперната музика и балета да се завърват в Ла Скала.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ